whoa there, pardner!

Your request has been blocked due to a network policy.

Try logging in or creating an account here to get back to browsing.

If you’re running a script or application, please register or sign in with your developer credentials here. Additionally make sure your User-Agent is not empty and is something unique and descriptive and try again. if you’re supplying an alternate User-Agent string, try changing back to default as that can sometimes result in a block.

You can read Reddit’s Terms of Service here.

if you think that we’ve incorrectly blocked you or you would like to discuss easier ways to get the data you want, please file a ticket here.

when contacting us, please include your ip address which is: 45.88.190.11 and reddit account

Український фермер розповів про вигоди вирощування нутрій (ВІДЕО)

Зараз нутрій майже не розводять, але раніше ці звірята були дуже поширені в Україні, для їх вирощування будувалися великі ферми. Про рентабельність такого бізнесу розповів український фермер Роман Ковальчук в програмі “Моя земля”.

“Коли почав займатися нутріями, я відразу поставив собі досить високу мету – відродження цієї галузі. Це означає, що в перспективі ми хочемо запросити інвесторів, щоб відкрити в Україні 2-3 центра племінних господарств з розведення цієї тваринки в різних регіонах”, – говорить наш герой.

Нутрій вирощують декількома способами. Один з них – безводний спосіб вирощування, коли тварина росте абсолютно без води. Вона отримує необхідну кількість вологи для організму з коренеплодів, каш, які робляться на основі води, і їм цього достатньо. Звичайно, вирощування з водою краще, у тварини тоді буде міцніше імунітет, адже нутрія – наполовину водний звір. Але промислове вирощування допускає відсутність води.

“У реалізації нутрії існує кілька напрямків: реалізують і шкурки, і м’ясо, а також молодняк і дорослих особин. Тобто, 4 напрямки реалізації надають нутрії переваги перед іншими тваринами, яких вирощують в сільському господарстві.” – розповідає Роман Ковальчук.

Зараз в Україні нутріями займаються близько 50 господарств в більш-менш організованих масштабах і обсягах виробництва. Якщо говорити про м’ясо нутрії, то варто відзначити, що для України це все ще делікатес, хоча воно може використовуватися в якості більш дешевої альтернативи курячому і свинячому м’ясу.

Дослідники довели, що м’ясо нутрії при регулярному вживанні навіть лікує ряд хвороб, і за своїми характеристиками багато в чому виграє у тих видів м’яса, до яких ми звикли.

Детальніше про користь м’яса нутрії дивіться в повному випуску програми.

Більше випусків програми “Моя земля” дивіться за посиланням.

Бутикова ферма със затворен цикъл учи и деца да бъдат добри хора

В бутиковата животновъдна ферма „Кеффа“ децата са на особена почит. Вратите на стопанството в пловдивското село Строево са отворени и за най-малките посетители, като всеки гост може да се увери във високите стандарти за качество при отглеждането на животните и производството на млечните продукти не само там, а и в семейното стопанство “Фермерска мандра”, където се правят кисело мляко, саламурено сирене, кашкавал от овче и краве мляко. Фуражите също са собствено производство и така цикълът се затваря напълно.

Собственик и управител на животновъдните ферми и мандрата е Мария Василева, която е икономист и финансист по образование. „Животновъдната ферма “Фермерска мандра” е семейно начинание. Основана е през 2015 г. с 50 овце порода Лакон. Три години по-късно е създадена и мандрата, където ежедневно се преработват по около 1,5 т сурово мляко. През 2022 г. отвори врати и детска ферма „Кеффа“, разказва стопанката пред „Български фермер“. Създаването на фермата е сбъдната мечта на Екатерина Терзиева, която през последните години показва очарованието на българските села и ферми на групи туристи от страната и чужбина. Тази работа я среща с Мария Василева, която веднага прегръща идеята.

От любов към животните

Всичко обаче започва с любовта към животните на Васил Василев, бащата на Мария. „В нашата фамилия винаги са се отглеждали животни – първоначално за собствени нужди, а впоследствие се създава първото стадо. Оттогава до днес със собствени приплоди сме създали 3 стада с общо около 600 животни в млечното направление. Практикуваме поетапно заплождане, като целите ни са две: първо, удължаваме сезона за добив на овче мляко и второ, справяме се с по-малко човешки ресурс за отглеждане на този брой животни“, казва потомствената фермерка.

Необходимостта да се осигури качествено сурово мляко мотивира семейството да създаде стадо млечни крави. Мария Василева разказва: „Създадохме и стадо крави, тъй като трябваше да си осигурим суровина за производството на натурални млечни продукти. За да можем да произвеждаме нашето кисело мляко, бяло саламурено сирене и кашкавал единствено от мляко, закваска, мая и сол, ние трябва да имаме качествена суровина на входа. Затова създадохме кравефермата, където високите изисквания за качество започват от производството на фуражи, продължават към условията за отглеждане, отношението към здравето на животните, съхранението на суровината.“

Семейството произвежда също по-голямата част от храната за животните. „Благодарение на торенето с оборски тор бих казала, че имаме отлични добиви от декар. Когато имаме недостиг, купуваме фуражи“, посочва стопанката.

„Характерното за нашите продукти с марка „Кеффа“ е, че са произведени от пълномаслено мляко, зрели са над 60 дни и са произведени изцяло от българска суровина. Имаме дългогодишни клиенти, които съчетават забавлението във фермата с покупката на прясно мляко и млечни продукти. Всички продукти се предлагат във фирмения магазин на мандрата, отделно изградихме собствена дистрибуторска мрежа и зареждаме търговски обекти, които подкрепят българските производители, които имат отговорно отношение към храненето с чиста храна. Обслужваме райони до 200 км от точката ни на производство. Акцентите ни са Пловдив, София, Стара Загора, Пазарджик, Панагюрище и околните села“, обяснява опитната фермерка.

Цената на млякото

Цената на кравето мляко в региона сега е от 80 ст./л до 1 лв./л, казва Мария Василева и допълва: „Млякото в днешно време никога не се е изкупувало по критерий „качество“, а по критерий „количество“. Всички парични добавки, които се даваха първоначално за масленост и сухо вещество, вече ги няма, затова фермерите са принудени да се съобразяват с икономическата обстановка в региона. Мандрата го изкупува по 80 ст./л и това е! Млякото на някои биволовъди вече дори не се изкупува, защото количеството е малко и не е рентабилно за мандрите, които също не са в цветущо икономическо състояние, да отидат на място и да вземат това малко количество.“

В тези трудни пазарни условия семейната мандра се стреми да оцелее, като добавя стойност и произвежда както сурово мляко, така и качествени млечни продукти с по-висока стойност от масовите продукти на пазара, в които се влагат вносни суровини, които са алтернативи на млякото. „Няма да става по-лесно“, посочва стопанката по отношение на засиления евтин внос на суровини и допълва: „Трябва обаче да се поддържа производство и да има определен баланс.“

„Всяко зло за добро“

„Ковид-вълната доведе до това, да си подадем ръка с наши колеги фермери, които произвеждат други видове храни – плодови и зеленчукови консерви, месни деликатеси. Така се оформи фермерският ни магазин на територията на мандрата“, спомня си Мария Василева. Семейството е изградило мандрата със съфинансиране по подмярка 4.2, посочва стопанката и допълва: „На този етап не разработваме други европроекти. Разчитаме както на собствените сили на семейството, така и на осъзнати хора – наши служители и работници, които вярват в идеята за чиста храна и че може да се случват и хубави неща.“

Семейната ферма е отворена към съдружие с други ферми, но при определени условия: „Един кооператив би бил успешен, ако са налице няколко неща. На първо място, ако тези хора имат сходни морални ценности и второ, при условие, че има много ясно разписани икономически правила, тъй като кооперативът трябва да се развива като една икономическа единица, за да може всеки участник да знае как е защитен неговият интерес – както морален, така и икономически“, отбелязва Мария Василева. Тя посочва и какво обединява семейното предприятие с други производители – това е вярването, че трябва да има избор на чиста храна. „Нашето съществуване и дейността ни дава възможност на тези, които изберат този начин на живот и хранене, да имат алтернатива“, казва опитната фермерка.

Да си успешен, означава да балансираш добре

„Проблемът с наличието на работна ръка е всеизвестен, а за съжаление сектор Животновъдство не е най-атрактивният за работоспособните хора“, споделя Мария Василева един от основните проблеми в стопанството и допълва: „Общо 20 души се справяме с поддържането на стопанството и мандрата, с помощта на членовете на семейството и с работници отвън, които вярват в идеята за чиста храна. Работата при нас е 365 дни в годината. Не можеш да кажеш „Днес съм болен“ или „Не мога да стана“. Отглеждането на жива стока е преди всичко отдаденост. За да бъдеш успешен, трябва да се научиш да балансираш успешно, защото всяка крайност – било работохолизъм или крайно безхаберие – не води до резултати, а до изкривявания, които рано или късно те карат да се откажеш. Големият работохолизъм не е панацея, той може да бъде отдаденост и временно състояние, но не и дългосрочен начин на живот. Трябва да има баланс и той се постига с постоянен екип от отдадени, образовани и отговорни хора, с които сме взаимно заменяеми на всеки етап от нашата дейност. По този начин успяваме да си осигурим и време за почивка. Доста членове на нашия екип са млади хора с деца и трябва да има време за всичко. Хората, с които работим, имат природна интелигентност, добити с практиката знания и най-вече морал и отговорност в действията си. Имаме животновъди с дългогодишен опит, зооинженери, ветеринарни лекари – консултанти, инженер-технолози в мандрата.“

Фермерът и новите поколения

Детска ферма „Кеффа“ е място, където децата от града могат да научат повече за живота в животновъдната ферма. Тук освен млечни овце и крави има още прасета, кокошки, гъски, мисирки, патици, магарета.

„Няма възрастово ограничение за децата, които ни посещават. Имали сме гости и под годинка“, разказва с усмивка Мария Василева и допълва: „Фермата е създадена с цел, гостите ни не само да прекарат един приятен почивен ден, а и да се създаде едно място, където, хората могат да добиват знания и да намерят съмишленици. Вярваме, че по този начин се създава една творяща среда и това е много важно за нас. Искаме не само да произвеждаме чиста храна, с която хората да могат да поддържат здравето си – ние вярваме, че ролята на фермера е да създава среда, а не само продоволствия.

Има деца, които идват в стопанството с желанието да станат фермери. Тази среда за тях е изключително важна, но още по-важното е, че чрез общуването с животните децата усвояват умения като търпение и наблюдателност. Това допринася за тяхното общуване с хората като цяло. Децата обичат да се включват във всякакви дейности, включително поливане и компостиране в градината, други пък предпочитат общуването с животните. Съобразяваме се с всеки един личен интерес, защото вярваме, че човек трябва да прояви онова, което е заложено в него, а не да бъде насилван да прави чудеса от геройства, които не са свойствени за него.

Чували сме изказвания като „Аз кашкавал не ям, но странно този много ми хареса, може ли допълнително!“. За нас важно е не толкова децата да харесат продукта, колкото да пробват, да усетят истинския вкус. Вкусът е изключително индивидуално нещо и не бива да бъде обсебваща идеята, че това е чиста храна, тъй като факторите за добро човешко здраве са много, не само храната. Важна е способността на човека да взима решения, да наблюдава и анализира, да не го е страх от загуби.

Убедена съм, че само 1% от децата, които ни посещават, ще станат поне добри хора. Дори в игровата част, която ние използваме, за да учим, по-големите деца осъзнават, че ценни са знанието и толерантността към другите, които придобиваме, а не самоцелта да станеш първи. Учим, че онзи, който е имал възможността да стане първи, макар и в играта, носи отговорност. Защото ти си по-знаещ, по-можещ и си първи в тази игра, но това не е самоцел за теб. Важното е да споделиш своите умения и знания с всички останали в групата, за стане групата като цяло по-можеща, по-добра, по-силна и самодостатъчна.“

(Не)решими проблеми

Проблемът с достъпа до пасища е огромен, но и лесен за решаване при достатъчно управленска воля, за да го бъде секторът, според Мария Василева. „Лесни са механизмите за решаване на този проблем, но плетеницата е дълга и процесът ще бъде труден. Този въпрос е обсъждан при всички нови и стари правителства. Решение към момента не е намерено, въпреки че и браншовите асоциации работят много активно в това направление“, отбелязва тя.

„В нашето село има 5-6 мощни комбайна при положение, че само един е достатъчен да ожъне земята. Това говори, че всеки иска да бъде единствен и независим. Това е пагубно в земеделието, защото природата има собствени закони и правила, по които работи. Видовете, които остават единици, са тези, които отпадат първи. Природата не допуска еднообразие. Водещи фактори са разнообразието и количеството, за да може в неблагоприятни години да бъде защитен интересът на вида или семето. Човекът върви срещу себе си в желанието да бъде единствен и незаменим. Това е прекрасен стремеж и какво от това? С добитите средства как допринасяш ти за средата на живот на своите внуци и правнуци, които ще имат нужда от тази среда? Има множество примери от историята на хора с различни умения, които натрупват своите богатства по различни начини, но всеки от тях е допринесъл за тази среда приживе или след кончината си – едни са създали университети, други са създали кооперативи, за да образоват децата на своите служители. Това е посоката на мислене. Ние трябва да разберем, че колкото по-добре живеят всички около нас, толкова по-добре ще бъдем и ние, защото утре при нужда твоят съсед ще ти подаде ръка, но ние трябва да пазим това добро съседство – то да е осъзнато и отговорно. За нас фермерите днес е най-важното да съхраним отрасъла, за да го има. Във ферма „Кеффа“ учим децата, че кравата ни дава мляко, а не човекът и това е много голяма разлика в начина на мислене.“

Началото е с биодинамично земеделие

Като млад фермер Мария Василева започва с отглеждането на плодове и зеленчуци с цел изхранване на трите семейства във фамилията. „Впоследствие тази моя лудост прерасна в по-големи площи. Споделях продукцията предимно със семейства в Пловдив, които търсеха чисти плодове и зеленчуци. Впоследствие с разрастването на дейността в животновъдната ферма виждах, че има нужда да се помогне и навлязох и в това направление, където човек бързо може да натрупа знания, ако има желание. Не трябва да ни е страх от грешките, защото знанието е много по-важно от загубата. Когато човек навлиза в даден сектор, трябва да бъде смирен, буден и наблюдателен, за да може да добие знание и информация. Впоследствие когато провериш себе си и изстрадаш с опита си тази придобита информация, тя вече става знание. Според резултата можеш да анализираш и да прецениш дали то работи в даден момент, защото няма застинали състояния. Всеки застой е мъртво състояние. Както във фермата, и в живота всичко се движи и променя и ние трябва да го следваме“, разказва стопанката.

Мария Василева е последовател на биодинамичното земеделие. „Вярвам, че градината е един жив организъм и човекът е водещ елемент в неговото управление. За да е успешно едно стопанство, в него трябва да има всичко – растения и животни. Ролята на човека е да допринася за баланса между тези екосистеми. В животновъдството залагаме на принципа, че превенцията е много по-важна от лечението и тя се изразява в навременно съвършена работа по отношение на качествено хранене на животните, чиста вода и хигиена на помещенията. Не е случайна приказката „Колкото е бяло млякото, толкова е черна работата“ – старите майстори са го казали. Производството на мляко изисква отговорност, осъзнатост на всеки етап и висока хигиена. Стигнеш ли до момента да решаваш проблема, значи почти си загубил битката“, казва опитната фермерка.