Риболов на СОМ – най-голямата хищна риба

Сомът е разпространен в средните части на Европа и Средна Азия. Той предпочита бавно течащите води, характерни за долните течения на реките, блатата и други водоеми с тинести дъна. У нас той е най-едрият представител на рибите. Обикновено обитава Дунав и долните течения на притоците и, Марица, Арда, Тунджа, Струма, Места, Камчия, черноморските блата – Шабла и Езерец, – язовир „Ивайловград“ и „Тополница“. Напоследък е разселен и в много наши водоеми за спортен риболов. Придържа се към дълбочините, където има естествени убежища – подмоли, коренища, дупки, паднали дървета и др.

Характеристики

На пръв поглед сомът прави неприятно впечатление преди всичко с формата на тялото, с дългите мустаци и малките си очи.Тялото му е удължено, източено и отпред гръбно-коремно сплескано, а при опашната част – странично сплескано. Кожата е без люспи. Има една малка гръбна перка с 3-5 лъча. Аналната перка е удължена, достига до началото на опашката и е закръглена. Устата е доста голяма. По челюстите и небцето са наредени множество зъби. На горната челюст има два дълги мустака, а на долната – четири по-къси. Отгоре тялото е маслинено зелено, с по-тъмен ръб, а отдолу – не чисто бяло. Отстрани има неправилни тъмни петна. По корема петната са по-дребни. Оцветяването на рибата зависи от възрастта и и от характера на водоема.

Растеж

Сомът достига внушителни размери – 5 м. дължина и 300-500 кг. тегло, на възраст – до 100 години. Напоследък у нас въпреки влошените условия в реките са улавяни екземпляри, тежки 40-50 кг. ( и повече ) с дължина до 2,50 м. Тази риба се поддава на изкуствено развъждане, но за съжаление не се оценява достатъчно стопанското му значение.

Храна

Сомът се храни през цялото денонощие. Той е ленив, неповратлив , но много хищен. Жертвите си улавя, затаен зад някои укрития. Той ги привлича, движейки мустаците си, които много риби приемат за червейчета и скъпо плащат за своето любопитство. Понякога си служи и с друг начин на лов – лежи неподвижно с отворена уста. Доближилите се малки риби се озовават в нея само при едно всмукване на водата. В друг случай сомът напада своята жертва, като я зашеметява със силен удар на опашката си, а след това я налапва.Храни се с почти всички водни обитатели – от планктона, раците, жабите и малките рибки до змиорките и едрите щуки. Напада водоплаващите птици – особено малките, водните плъхове и дори плаващи кучета. Сомът не се отказва и от мърша, а когато е гладувал продължително, налапва и неща, съвсем негодни за ядене. Във водата е много силен. Изваждането на уловено едри екземпляри продължава с часове. Подобно на михалцата сомът се дразни от звукове. На тази база ( особено по Дунав ) се лови с така наречения КЛЬОНК от лодка.

Прибори и техники за ловене

Тази риба може да се лови с въдица „на леко“ и „на тежко“. Преди всичко трябва да се подчертае, че за ловенето и се изискват въдичарски принадлежности с голяма якост, защото не се знае какъв екземпляр ще се хване. Подходящи са куки с номер от ЧЕТИРИ НУЛИ до 4, а където се предполага, че ще се улови сом над 20 кг. – и по-големи ( специални за тази риба ). На ролката на макарата се навива най-малко 100 м. влакно с диаметър не по-малко от 0,40 мм.Сомът има предпочитание към живите, енергично движещи се рибки, които възбуждат инстинкта му на хищник. Не са добри за стръв тромавите рибки и някои от тези, чийто цвят се слива с цвета на водата. „На плувка“ стръвта се пуска по-близко до дъното на водоема, около естествени убежища – подмоли, дупки, коренища, надвесени върби и др. По-дребни екземпляри могат да се ловят със земни червеи, пиявици, попово прасе и др. Сомът преследва плячката, без да се отдалечава твърде много от убежището си.При налапване на стръвта прътът силно се огъва. Засича се ВЕДНАГА и се отпуска влакното. Сомът тегли, докато се измори. Изваждането му от водата представлява истинска борба. Това са вълнуващи моменти, които никога не се забравят. Трябва да се внимава рибата да не се оплете в подводните коренища.Възможно, но не много разпространено е ловенето на сом с БЛЕСНА. Практиката е показала, че най-добър успех се постига с клатещите се и гмуркащи се блесни, стига при движението си във водата те да произвеждат по-силни трептения. Воденето на блесната трябва да стане на дълбочина 1-2 м. от повърхността на водата. Равномерното и движение не дава очакваните резултати.Риболовът на сом на КЛьОНК е много интересен. С дървено приспособление, закривено подобно на бумеранг, в челната част на което има вдлъбнатина, се удря по водната повърхност и се получава особено дразнещ звук. Това се прави от лодка в тинестите местообитания на сома, където се пуска въдицата с подходяща примамка. Майсторите на този начин на риболов почти винаги имат добър успех.

Риболов на сом

Всяка година след изтичането на забраната започва истинския активен сезон за улов на сом. Наистина се е случвало да се хване сом и преди забраната, особено ако пролетта като цяло е по-топла, но истинското сомаджийско време е от юни до края на септември.

Независимо, че сомът е нашата най-едра чисто сладководна риба (моруната става по-голяма от сома, но тя освен в Дунав прехожда и живее в Черно море) ловът на сома е тънка, да не кажа деликатна работа. Такъмите ви, освен че трябва да са мощни и здрави, е необходимо да работят безотказно и прецизно като швейцарски часовник. Използват се мощни пръти, едрогабаритни макари, които да са в състояние да поберат поне 200 метра влакно 0,60мм и нагоре. Куките трябва да са здрави, ковани с размери от 5/0 до 8/0 в зависимост от използваната стръв.

По-долу ще се опитамe да систематизирамe изискванията към различните елементи на сомския риболов.

Стръвта е най-разнообразна

По принцип сомът е хищник и се храни с водни обитатели, но когато изпадне в протеинов глад става всеяден и може да се хване дори на спирала с качамак и кюспе. Но това са изключения, които подчертават правилото, а то е да търсим сома на месна и жива стръв.

През юни сомът много охотно кълве на рак. Ракът се забожда под бронята откъм опашния плавник, като острието на куката трябва да пробие бронята и да се покаже навън, без да засегне жизненоважните центрове на рака. Така той остава жив и в движение доста дълго време.

Веднага след забраната кълве добре и на едри пиявици, но излизат предимно дребни сомове, докато на същата стръв през септември и началото на октомври се хващат и едри екземпляри.

Естествено най-добрата стръв за сома са живите рибки, които обитават водоема. Те трябва да са с размери над 10-15 сантиметра, макар че и тук има изключения. Така например много добра стръв е слънчевата рибка – тя е изключително жизнена, пъргава и се задържа добре на куката. Много добра стръв са мренките, кленчетата, костурите, бабушките, уклеите и някои други видове.

Сомът кълве охотно и на попово прасе, което се смята за класическа стръв при него, а освен това – на грозд торни червеи, парчета суров черен дроб или далак, пърлени с перушината пилета, жаби и парчета от риби. Това са достъпните за всеки риболовец видове стръв. Освен това напоследък вече и у нас си пробиват път специалните протеинови пасти за сом, които имат най-разнообразно съдържание – екстракт от животинска кръв, скаридово брашно, сушен стрит черен дроб и различни ароматизатори. Тези пасти се държат добре на куките, излъчват силна миризма и са ефикасни най-вече в затворените водоеми, защото в река по-лесно се размиват от течението.

На тежко

Основният монтаж за лов на сом на тежко е прост и ефикасен. Той е подобен на монтажа за лов на бяла риба с подвижна тежест, само че поводът пред тежестта е малко по-къс и съответно многократно по-здрав, като може да се ползва и плетено влакно. Ако сте на река – живата рибка- стръв се закача на куката през горната устна, а ако ловувате в затворен водоем, куката се прокарва под гръбната перка.

По моя край, в Северна България, добри сомове се ловят в долните течения на реките именно на тежко. Застава се привечер в началото на дълбок, държащ сомове вир, но стръвта не се замята във вира, а в бързея над него на самата граница. Сомът цял ден лежи като куче в дълбоките ями и подмолите и си пази територията, а привечер излиза да ловува по плитчините и бързеите.

При речния риболов трябва да се пази абсолютна тишина, аз дори лягам до въдицата, както правят някои при риболова на пъстърва. Когато едрата риба удари и се закачи, следва неповторима борба и емоции, защото видимостта вече е малка. Нощният риболов у нас е забранен, затова аз ползвам периода на така наречения полумрак. Този половин-един час е най-перспективен, хем да си хванеш сом, хем да си в крак със закона.

На леко

Сомът може да се лови и на плувка, само че тя трябва да е доста обемиста, за да може да издържа по-едрите живи рибки-стръв и по-тежкия такъм. Този метод е по-подходящ за затворените водоеми, но трябва много добре да познавате къде са местообитанията на сома, за да знаете къде да заметнете тапите. Не е необходимо рибетата да са пуснати на максималната дълбочина. На разсъмване и при залез слънце сомът атакува обикновено в горните водни слоеве. Само в горещата и светла част на деня следва да увеличите дълбочината и да замятате директно на границата на сомските ями. Все пак дневният риболов на сом има по-малка ефективност, освен ако не примамите сома със специфични методи. Един от начините на примамване е да прикрепите към тапите или към тежестите парчета от дунапренова гъба, напоена обилно в животинска кръв или друг специфичен ароматизатор. Дава резултат, но не очаквайте чудеса.

Кльонкът е друг екзотичен начин на примамване

Не се знае автора на това изобретение, но се предполага, че то идва от Унгария. У нас най-големите майстори-кльонкаджии са по Дунав – сами си правят и кльонковете, и кърмаците, и по цял ден са в реката. Моят най-добър кльонк си го купих от един силистренски майстор и се оказа, че мами сома добре и в язовирите, особено в Ивайловград.

Бухането на кльонка се чува на километри по бреговете на гьола, но сомът реагира на неговия звук, само когато минавате с лодката над неговата територия. Той се вдига от дълбините и може дори да атакува ръката на риболовеца, която работи с кльонка. Но обикновено преди това усеща вибрациите на рибката-стръв, която е изпаднала в истински ужас, защото и тя усеща приближаващата се опасност. Ударът е категоричен и ако ползвате две куки, по-често удря на горната кука. При този вид риболов можете да ползвате и други видове стръв – попово прасе (конощип), рак, пиявица и така нататък, но според мен най-подходяща е жива рибка, особено за язовирите.

Влачене на рапали

Противно на масовите представи сомът се лови и на влачене на изкуствени примамки от лодка. Най-подходящи са наистина воблерите на световноизвестната фирма “Рапала” с размери между 17 и 19 сантиметра. Добре е да имат газене на дълбочина между 2,5 и 4 метра, но и експерименти с по-дълбоко газене не са излишни. Разнообразието на този вид воблери е огромно, не само от цитираната фирма, но по мои впечатления при влачене на воблери от лодка, общо взето се закачат по-дребни сомове. Тук му е мястото да ви припомня, че според сега действащия закон не е разрешен улов на сомове с дължина под 50 сантиметра. Ако нямате ролетка в себе си – това е дължината на мъжкия лакът с изправена длан! Пускайте маломерните сомчета, защото е грехота – тия риби стават по сто и повече килограма, та какво ли ще ви се услади едно невинно бебе от килограм или два?